Ezekiel 1
В книгата името на нейния автор се среща на две места (1:3; 24:24). Може да се приеме, че той е бил на около 26 години, когато е отведен с пленените си сънародници във вавилонската земя, където дейността му на пророк продължава повече от 20 години. Йезекиил е бил свидетел на важните исторически събития на своето време: упадъка и разрушението на мощната Асирийска империя (612 г. пр. Р. Хр.), издигането на Вавилонското царство при царуването на Навуходоносор, войнствените набези на египетския фараон Нехао. Свидетелството му е ценно и с това, че авторът разказва от първо лице – пророкът е непосредствен участник в събитията. Книгата е много богата на исторически сведения. Йезекиил е съзнавал тясната връзка на пророчествата си с историческата обстановка и представя предсказваните събития в хронологична последователност. Книгата може да се раздели на следните части: 1. Въведение: изборът на Йезекиил за пророк (гл. 1 – 3). 2. Предстоящото наказание на Юдея (гл. 4 – 24). 3. Наказания на други народи (гл. 25 – 32). 4. Бъдещото възстановяване на Израил (гл. 33 – 48). Основна тема в книгата е истинното говорене за Божията слава и величие, за Неговата святост и непристъпност, а целта е да се покаже, че Неговото суверенно управление и силата Му не са ограничени от човешките действия, нито се влияят от човешкото падение. Божието обещание за възстановяване на Израил се основава на Неговата милост и не е обвързано дори с акт на покаяние – то е дело на Божията благодат, която води към покаяние (36:16-38). Книгата се отличава с изобилие от пословици, поговорки, символични действия и алегории, чрез които Йезекиил придава впечатляваща драматична форма на своите пророчества. Неговият стил и езикът му оказват въздействие върху ап. Йоан при написването на кн. Откровение.Видение за Божията слава и колесницата
1 В тридесетата година, в петия ден на четвъртия месец, когато бях сред откараните в плен при реката Ховар, небесата се отвориха и видях Божии видения. 2 a В петия ден на месеца – това беше петата година на пленничеството на цар Йехония – 3Господ отправи слово към свещеника Йезекиил, син на Вузи, в Халдейската земя при реката Ховар. И там Господнята ръка беше върху него. 4 И видях – ето бурен вятър идваше от север – огромен облак и пламтящ огън, и сияние го обгръщаше. Изсред огъня от средата му видях нещо като блясък от нажежен метал. 5 b c От средата му се яви нещо, което наподобяваше на четири живи същества. Видът им беше такъв: приличаха на човек. 6Всяко имаше четири лица и всяко от тях четири крила. 7Краката им бяха прави, а стъпалата на краката им – като стъпало на теле. И блестяха като излъскана мед. 8Под крилата си на четирите си страни имаха човешки ръце. Четирите имаха лица и крила. 9Крилата им се докосваха едно до друго. Когато се движеха, не сменяха посоката си, всяко вървеше направо. 10А лицата им отпред наподобяваха на човек, отдясно четирите имаха лице на лъв, отляво лице на теле и отзад лице на орел. 11 d Такива бяха лицата им. А крилата им бяха разперени нагоре. Две от крилата на всяко докосваха онези на другите и две покриваха телата им. 12Всяко се движеше направо. Накъдето Духът ги искаше да отидат, отиваха, без да изменят посоката, когато се движеха. 13Приликата на живите същества, техният облик бяха като горящи огнени въглени, на вид като светещи факли. Огънят святкаше между живите същества. Огънят имаше сияние и от него проблясваше светкавица. 14Живите същества се движеха бързо, като проблясване на светкавица. 15 Като се вгледах в живите същества, видях, че за всяко от четирите лица имаше по едно колело на земята. 16А видът на колелата и направата им бяха като скъпоценен камък топаз. Четирите имаха една и съща форма. И по вида си, и по направата си бяха като че ли колело в колело. 17Когато се движеха, вървяха в четирите си посоки, не сменяха посоката. 18 e Те имаха дъги, които бяха величествени и страшни; дъгите на колелата на четирите от тях бяха навсякъде пълни с очи. 19Когато живите същества се движеха, колелата им вървяха до тях. Когато живите същества се издигаха над земята, колелата също се издигаха. 20Накъдето Духът искаше да отиде, там отиваха. Колелата се издигаха с тях, защото духът на живите същества беше в колелата. 21Когато едните вървяха, вървяха и другите, а когато едните стояха, стояха и другите; и когато едните се издигаха от земята, колелата се издигаха с тях, защото духът на живите същества беше в колелата. 22 Над главите на живите същества имаше нещо като свод, внушителен кристал, разпрострян над главите им. 23Под свода крилата им бяха разперени едно към друго. Всяко имаше две крила, които покриваха тялото му. 24 f Когато се движеха, чувах шума на техните крила като тътен на много вода, като гласа на Всемогъщия, като силен звук, като шум от военен лагер. Когато те спираха, отпускаха крилата си. 25Тогава се чуваше глас отгоре над свода, който беше над главите им. Когато спираха, отпускаха крилата си. 26 g Високо над свода над главите им имаше нещо като престол, на вид като сапфир, а над подобието на престола имаше нещо като фигура на човек върху него. 27 h След това видях нещо като блясък от нажежен метал, което изглеждаше като обхванато изцяло от огън, от подобието на неговите хълбоци и нагоре. А от подобието на неговите хълбоци и надолу видях нещо, което приличаше на огнено видение. И сияние го обгръщаше. 28 i Както изглежда дъгата в облак в дъждовен ден, така изглеждаше и сиянието наоколо ▼▼ 1:28 В Синодалната Библия текстът: „Такова беше видението на образа на Господнята слава. Когато го видях, паднах по очи и чух гласа на Един, Който говореше“, е част от 2:1.
. Такова беше видението на образа на Господнята слава. Когато го видях, паднах по очи и чух гласа на Един, Който говореше.
Copyright information for
BulCont